Чиповете памет са форматирани предимно със системи Windows. Те работят ненужно бавно в Linux.
Linux / немски / с отворен код. Наскоро си купих нов USB стик, който исках да използвам като резервно устройство под OpenSuse Linux. Но първият файл не можа да бъде запазен. Това беше 4,3 гигабайтов DVD файл с изображение. Проверих стика и установих, че е форматиран с файловата система FAT32, която позволява файлове само до 4 гигабайта. Включих пръчката в компютър с Windows и я форматирах с NTFS, модерния формат на Windows. Сега магазинът приема и по -големи файлове.
Но отново под Linux трябваше да чакам часове, докато резервните копия са готови. Това ми се стори странно. Стартирах системния монитор и създадох сензор за достъп за запис на този стик, той беше регистриран като sdc1. Наблюдавах скорост на запис само от 8 до 12 килобайта в секунда. Определено е твърде бавно.
В таблицата с процеси забелязах процес, който очевидно е свързан с NTFS. Той е отговорен за добра трета от натоварването на системата. Затова реших да форматирам USB стика с файлова система Linux. В Yast това работи с "Partitioner", който можете да намерите в "System". Избрах ext4 като файлова система и по случай създадох дяла в криптирана форма. Това е много лесно в Linux: Поставяте отметка, че криптирането трябва да се извърши, и въвеждате парола два пъти - готово.
И накрая, трябваше да задам правата за достъп, за да мога да получа достъп до стика като нормален потребител. Действието си заслужаваше: скоростта на писане на USB флаш сега е от 5 до 6 мегабайта в секунда.
Повече по темата "файлови системи"
